Морска приказка
Морска приказка
Вълната, провокирана от вятъра,
във яростта намерила спасение,
изви гръбнак, навири гребен,
в гордостта потъпка примирение.
На пръсти вдигна се - да стигне
високо във небето птиците.
Вятърът не пусна я да кривне,
невярващ, че летяла е с орлите.
Посоката ù вярна той показа,
отблъсна я по морската безбрежност,
полетяла, с гордата осанка
вълната му повярва във безгрешност.
Намръщи се на каменна зъбатост,
стопираща далечен, остър взор,
тъмносиня пелерина доразпери -
явно чакаше там яростен отпор.
С трясък се стовари върху зъбера,
пръски захвърчаха, закипя.
Сблъсъкът посоката обърна,
подло вятърът насреща я подпря.
Силна бе и неуморно се замята,
неразбрала, че участва във игра -
във скалата удар, после вятър,
безмилостно я тласкаха в борба.
Накрая кротко се отпусна уморена,
забрави птиците, подгъна крак.
Потънала в сълзите, примирена,
в дълбините задълба във пълен мрак.
В морското течение под скалите
се вля, намери там покой.
Нов път показа им на рибите,
оцелели от мъртвешкия прибой.
Но вълшебната ù пяна нарисува
с паяжината си бели чудеса.
С картините ù още се вълнуват
море и птици, вятър и скала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Виделова Всички права запазени
