29.01.2008 г., 17:48

Морски дълбини

759 0 4
Един моряк във изгрева се взира
и със любов поглежда своя син,
а болката в душата го раздира
и гърлото посипва със пелин.

Несподелени мигове, години
и празници, пропити със тъга.
Узрели, неоткъснати малини
и махаща за изпровод ръка.

Самотни нощи, блянове горещи
и вперени за отговор очи.
Жадувани, но твърде кратки срещи
и куп недоизказани мечти.

Как времето отминало се връща
и как лекува детската душа,
когато отегчена се обръща,
за да не срещне старата вина...               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...