Може би случайно
в този град съм аз.
По улиците нощни
пак към теб вървя.
Може би капризната ми съдба
иска със тебе вечно да вървя.
Беше тъй горещо в онзи летен ден.
Може би случайно мина ти край мен.
Аз догоних те и казах добър ден.
Ти се обърна с поглед изумен.
Може би случайно в този град съм аз.
По улиците нощни пак към теб вървя.
Може би капризната ми съдба.
иска със тебе вечно да горя.
Аз не искам да забравя тези дни,
плажовете шумни, морските вълни.
В този град останах.
Тук е луд купон.
О, бейби, бейби,
дай ми ти подслон.
© Петя Ченкина Всички права запазени