Мòрски зàлез край грàд Кѝтен , сèверния плàж
Уморѝ се вятърът , утѝхна
и морèто огледàлно стàна ,
сл`ънчева пътèка се усмѝхна
и го гàлна с жрàките си длàни .
Рѝбки заизскàчаха фонтàнно -
т`ърсеха си нòви лудорѝи .
Чàйки кàраха се непрестàнно ,
вдѝгайки в морèто олелѝи .
П`ясъкът ръцèте потопѝ си
във водѝте прѝказнопри`ятни !
Хèй , морè , от тèбе ли завѝси -
п`ясъчните бàгри да са злàтни ,
да са р`ъбести край тèб скалѝте ,
грàпави и н`якак си старѝнни ?
Тѝ ли си създàло плитчѝните ,
бèздните , градѝните глъбѝнни ?
Ех , морèнце , тѝ вълшèбна чàша
с причудлѝва в`ътрешна укрàса !
Ех , щастлѝвче , пòздрави изпрàщай ,
раковѝнно пèй , шептѝ , оглàсяй !
Тò - морèто , е вълшèбство нàше !
В нèго стàва всѝчко ненадèйно !
Кòйто го обѝча , е ... безстрàшен !
В нèго с мòрска òбич тò ще грèйне !
Тѝ , морè , си одухотворèно !
Нàс ни св`ързват с тèбе тàйни нѝшки !
И когàто и да те поглèдна ,
те прегр`ъщам с жàр и по войнѝшки ! …
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Минев Всички права запазени
!
