Морско момиче
Може ли?...
Може... в следващ живот
да бъдеш русалка щастлива.
Пясък, луна
в сълза кадифе...
бисерче
в бисерна мида.
Звезди ще валят,
ще рисуват мечта,
спомени в бриз ще обличат.
Синьо море, топла ръка,
две очи все ще обичат.
Звук от цигулка
на малък щурец
ще звучи в една раковина.
Музика нежна
за безмълвна любов
ще се лее в нощ от коприна.
Пейка, алея,
крайбрежни следи...
в своите тихо ще стъпваш.
Днес си голяма
в големия свят,
а още в синьо се сбъдваш.
С толкова много лятна любов
с устни жарки до край ще обичаш,
от бурни вълни и дъжд да вали
в морето пак ще се вричаш.
В синия град,
до скалистия бряг,
със сърцето волно на птиче...
Завинаги там
в Морския храм
си оставаш...
Морско момиче.
29.05.2022г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
