Mimka80 (Mimi Ivanova)
128 384
22.08.2019 г., 12:13 ч.

Морско стихотворение 

  Поезия
727 2 5

Щастлива вълна̀ съм. Морето почувствах 
в бисерен заник на спомен отлитнал.
Сън да отделям от ласка изкуство е.
Дебнат пороци... Към тях не привикнах...

 

Впиват се в мене от зло заблудени
с чужда отрова от тайни да пият.
Аз им избягах. Светът ми свещен е...
Дълбоко се гмурнах от тях да се скрия.

 

Сега оцелявам след странство душевно.
С бягство незримо, чрез мисъл отвъдна.
Свикна реалност с тъга злободневна.
Не лъжат илюзии нощите скръбни...

 

Мракът ще свърши. Предвидих му края.
Звездна оставам под скрита надежда,
а утре пробудена с мъдрост ще зная
как без любов светлина да отглеждам...

 

Изгревна в шепота морски събирам се,
вплела лъчите на слънце във рими.
Пиша, чрез вятъра. В него намирам се.
Дръзнах и плиснах отвъд немислимото...

 

Бадемов Цвят

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви от сърце за топлите думи, Наде, Краси, Самовила, Светле! Прегръщам ви топло...
  • Разкош!
  • Мракът ще свърши. Предвидих му края.
    Звездна оставам под скрита надежда,
    а утре пробудена с мъдрост ще зная
    как без любов светлина да отглеждам...
  • Много е хубаво
  • Толкова "изгревна"...
    Представих си те...
Предложения
: ??:??