Морско стихотворение
Щастлива вълна̀ съм. Морето почувствах
в бисерен заник на спомен отлитнал.
Сън да отделям от ласка изкуство е.
Дебнат пороци... Към тях не привикнах...
Впиват се в мене от зло заблудени
с чужда отрова от тайни да пият.
Аз им избягах. Светът ми свещен е...
Дълбоко се гмурнах от тях да се скрия.
Сега оцелявам след странство душевно.
С бягство незримо, чрез мисъл отвъдна.
Свикна реалност с тъга злободневна.
Не лъжат илюзии нощите скръбни...
Мракът ще свърши. Предвидих му края.
Звездна оставам под скрита надежда,
а утре пробудена с мъдрост ще зная
как без любов светлина да отглеждам...
Изгревна в шепота морски събирам се,
вплела лъчите на слънце във рими.
Пиша, чрез вятъра. В него намирам се.
Дръзнах и плиснах отвъд немислимото...
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
