Мост
С ветровете се гоня по пътища прашни за никъде
и мълча с твърдостта на усойна, планинска скала.
Не остана ни огън, ни дим. Явно тъй ми е писано -
нито враг - да ме стресне, ни приятел - да каже "Ела!"
Само хребети стръмни чакат моите стъпки по мръкнало
и раздират се в тях пелените от гъста мъгла,
а отгоре звезди, като спукана гайда замлъкнали,
безпристрастно броят добрини и греховни дела.
Колко дни ще вървя - неуморна, побъркана бродница,
колко време ще търся на живота свещения храм?!
Как върви се сред мрак, как лети се без страх над несгодите,
ще ми стигнат ли сили, ще ми стигне ли смелост?! Не знам...
Билки дяволски сбирам, на сърцето наивно за жаждата
по сияйна зора, по лъчите на изгрев червен,
но осъждам на смърт всяко слънчево, светло прераждане -
смърт в пустиня от плаващи пясъци, скрити у мен.
И приела без гняв участта незавидна на грешница,
плащам, ден подир ден, своя дълг към закона жесток -
да съм мост между рай и на пъкъла дяволски пещите,
докогато намеря покой, в двете длани на Бог.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
