С ветровете се гоня по пътища прашни за никъде
и мълча с твърдостта на усойна, планинска скала.
Не остана ни огън, ни дим. Явно тъй ми е писано -
нито враг - да ме стресне, ни приятел - да каже "Ела!"
Само хребети стръмни чакат моите стъпки по мръкнало
и раздират се в тях пелените от гъста мъгла,
а отгоре звезди, като спукана гайда замлъкнали,
безпристрастно броят добрини и греховни дела.
Колко дни ще вървя - неуморна, побъркана бродница,
колко време ще търся на живота свещения храм?!
Как върви се сред мрак, как лети се без страх над несгодите,
ще ми стигнат ли сили, ще ми стигне ли смелост?! Не знам... ...