Захвърлих приказка за Ангел
Без криле
Попаднал в капана на египетска
Отрова
Отлюспих и последните крале
Продали себе си,
А Нея – захвърлили Я в рова
И бялото, донесено от Изток,
Заби смъртовен звън
В равнината
Че бил е влюбен някога Един,
А после –
Изродил лъжата.
Змията се усмихнала лукаво,
Заплела мрежичка с жила...
Посипала отрова
И с махало
Покварила детска ангелска душа.
Останал да кънти въпросът,
Изтеглен във вода из кръст:
Защо продаде себе си, Човеко?
Сега богат ли си с Лъст?
Изтеглен във вода от кръст :
Защо продаде себе си, Човеко?
Сега богат ли си с Лъст?
... Из - родителен падеж ; от - родителен падеж ; и - съюз; с - родителен падеж