Моя Българийо

Няма като твоите липи, Българийо…
няма като твоите липи…
Макови поля от слънце галени,
буйни недокоснати треви…
Люляк бял, глухарчета-желания,
вятър разпилял ги със ръка…
Вдишвам те – палитра от ухания,
цяла разтреперана сега…
Искам теб – небето теменужено
с облаци от захарен памук.
Ако знаеш колко в теб съм влюбена!
Ти си свят, какъвто няма друг…
Няма цветовете ти, разбираш ли!
Твоята безумна красота -
искам да я вкуся, и опитам, и…
да послушам твойта тишина…
Искам да заспя тъй сладко, сгушена
в щъркеловото гнездо пред двора, ахх…
Пеят ми щурчета развълнувани
за невинността ти, и за грях…

Ти си твърде хубава, Родино моя!
Ти си изкушение. И за това
всеки иска къс от теб да вземе -
къс от твойта дива красота.
И затуй се моля всеки ден, Българийо –
Да запазим всяко стръкче твое, всеки дар.
Да те спасим от всичките ръце покварени. 
Да съхраним каквото Господ ни е дал…