25.04.2006 г., 20:26

Моя обич, моя измама

998 0 3



Дълго чаках този миг,

когато с устни ще те нарисувам.

Ще следваш бесния ми вик

и страстно тялото ми ще целуваш.

 

Моя обич, моя смърт,

мое малко и неустоимо спасение.

Ще ти дам от моята кръв,

ще ти подаря едно поколение.

 

Довери ми се и аз ще те убия,

но ще запазя малката искра.

Живота от умиращото тяло ще изпия

и на волята си ще те подчиня.

 

Нежно, безболезнено и бавно,

капка по капка ще прелея.

Кръв в умиращото тяло

и ще станеш като мене.

 

Заедно ще гледаме звездите,

ще скачаме от високите скали.

Ще разкъсаме парите

и ще се бием с морските вълни.

 

В горите ще яздим елени,

викайки ще прогоним нощта.

Ти ще пиеш от моите вени

и заедно ще убием смъртта.

 

С парашути ще скачаме двама,

ще се бием с приказен змей.

Моя обич и моя измама

ела и не казвай недей!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...