25 abr 2006, 20:26

Моя обич, моя измама 

  Poesía
761 0 3



Дълго чаках този миг,

когато с устни ще те нарисувам.

Ще следваш бесния ми вик

и страстно тялото ми ще целуваш.

 

Моя обич, моя смърт,

мое малко и неустоимо спасение.

Ще ти дам от моята кръв,

ще ти подаря едно поколение.

 

Довери ми се и аз ще те убия,

но ще запазя малката искра.

Живота от умиращото тяло ще изпия

и на волята си ще те подчиня.

 

Нежно, безболезнено и бавно,

капка по капка ще прелея.

Кръв в умиращото тяло

и ще станеш като мене.

 

Заедно ще гледаме звездите,

ще скачаме от високите скали.

Ще разкъсаме парите

и ще се бием с морските вълни.

 

В горите ще яздим елени,

викайки ще прогоним нощта.

Ти ще пиеш от моите вени

и заедно ще убием смъртта.

 

С парашути ще скачаме двама,

ще се бием с приказен змей.

Моя обич и моя измама

ела и не казвай недей!

 

 

© Малена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??