Моя привечер
Моя привечер строга, сивокоса,
не влизай, пред вратата остани,
че неглиже съм, влюбена и боса.
А най-добре за мене забрави...
Лозницата ми още кехлибар е,
наляла знойна сладост и мечти.
От утринта издебват я сто коса,
със гроздовете й напълнили очи.
ПривЕчер достолепна, среброкоса,
не ме разбираш и не тръгваш ти,
а пак напираш с толкова въпроса!
Но помисли, зад прага остани!
Тъй тича ми се по тревата боса…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
