8.02.2014 г., 18:20 ч.  

Моя привечер 

  Поезия
646 0 8

Моя привечер строга, сивокоса,

не влизай, пред вратата остани,

че неглиже съм, влюбена и боса.

А най-добре за мене забрави...

Лозницата ми още кехлибар е,

наляла знойна сладост и мечти.

От утринта издебват я сто коса,

със гроздовете й напълнили очи.

ПривЕчер достолепна, среброкоса,

не ме разбираш и не тръгваш ти,

а пак напираш с толкова въпроса!

Но помисли, зад прага остани!

Тъй тича ми се по тревата боса…

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??