Моя привечер
Моя привечер строга, сивокоса,
не влизай, пред вратата остани,
че неглиже съм, влюбена и боса.
А най-добре за мене забрави...
Лозницата ми още кехлибар е,
наляла знойна сладост и мечти.
От утринта издебват я сто коса,
със гроздовете й напълнили очи.
ПривЕчер достолепна, среброкоса,
не ме разбираш и не тръгваш ти,
а пак напираш с толкова въпроса!
Но помисли, зад прага остани!
Тъй тича ми се по тревата боса…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Танчева Все права защищены
