8 февр. 2014 г., 18:20  

Моя привечер 

  Поэзия
695 0 8

Моя привечер строга, сивокоса,

не влизай, пред вратата остани,

че неглиже съм, влюбена и боса.

А най-добре за мене забрави...

Лозницата ми още кехлибар е,

наляла знойна сладост и мечти.

От утринта издебват я сто коса,

със гроздовете й напълнили очи.

ПривЕчер достолепна, среброкоса,

не ме разбираш и не тръгваш ти,

а пак напираш с толкова въпроса!

Но помисли, зад прага остани!

Тъй тича ми се по тревата боса…

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??