Къде отиде ти? Защо така избяга?
Премина през гората сам.
Самотна, цяла вечер плаках и те чаках,
сгушена без своята любов и блян.
Не ме обичаш? Иска ми се да не вярвам.
Нима наистина е сито паметта?
Ти вярваш ли, че някога ще те забравя?
Че някога без теб ще имам аз душа?
Гласът ти често чувах и потрепвах
със нотката на ярост, кадифен!
И винаги пред него се предавах и омеквах,
готова да запазя спомена във мен! ...