Моят ден
МОЯТ ДЕН
Денят ми тихо и спокойно си отива.
Отнася думи, звуци, светлина.
Върви - не се обръща,
понесъл недоизречените мои мисли,
недоизречените мои песни и мечти.
Пътеките неизвървяни
и радостта, че длани има,
които мене чакат,
света, чаровно шарен,
готови да ми подарят.
А аз след него тръгвам -
по хлъзгавите стъпки на дъжда вървя.
Пред залеза със него да застана,
преди да е прекрачил тъмната стена.
Дори дъга в очите му да няма,
ще го прегърна и запазя -
денят спокойно тих и странен -
във мене своите следи оставил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Бързева Всички права запазени
