25 feb 2009, 22:12

Моят ден 

  Poesía
592 0 3

 

         МОЯТ ДЕН

 Денят ми тихо и спокойно си отива.
 Отнася думи, звуци, светлина.
 Върви - не се обръща,
 понесъл недоизречените мои мисли,
 недоизречените мои песни и мечти.
 Пътеките неизвървяни
 и радостта, че длани има,
 които мене чакат,
 света, чаровно шарен,
 готови да ми подарят.

 А аз след него тръгвам -
 по хлъзгавите стъпки на дъжда вървя.
 Пред залеза със него да застана,
 преди да е прекрачил тъмната стена.
 Дори дъга в очите му да няма,
 ще го прегърна и запазя -
 денят спокойно тих  и странен -
 във мене своите следи оставил.

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??