Моят дядо
Моят дядо се казваше Митко –
наричаха го д-р Иванов.
Без страх влизаше в своите битки
със своята строга, но силна любов.
Той думаше често: “Ей, сине!
Пред никого нивга не скланяй глава.
Утре ще дойде, и днеска ще мине,
но животът борба е – помни го това.
Ако утре те гонят с куршуми
ако внезапно ти сегнат на бой –
спомни си на дяда досадните думи,
от тях крепост висока построй.”
Моят дядо се казваше Митко
и аз гордо съм негово чадо.
Боже, дай ми сили във битка
половин мъж да съм колкото дядо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Lyubo Kostadinov Всички права запазени
