Моят Финдли/по Робърт Бърнс /
Моят Финдли/по Робърт Бърнс/
Аз всеки път се влюбвам дивно,
отварям и последната врата
допускам прага да преминеш,
а утре знам ще хлопаш пак.
Аз винаги се влюбвам дивно
и всеки път – е за последен път,
решавам, че дошъл е моя Финдли
и наумил е нещо, пак...
Аз всеки път се влюбвам дивно,
нощта минаваме без сън,
а после двама сме безпътни,
ни дума, никому за туй...
Аз всеки път се влюбвам дивно,
какво като е в този късен час,
сърцето ми е все по-лудо.
“Не повече от мене.” - Казах аз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргаритка Харизанова Всички права запазени
