6.07.2007 г., 16:54 ч.

Моят храм 

  Поезия
894 0 23

Вървя, измислена от някого,
превзела своя храм-мечта.
От спомените храня се, но всякога
при теб се връщам още в мисълта!

Създала съм във храма си олтар.
Пред иконата отправям ти покана
и всяка реч, и всеки Божи дар
превърнала съм в плачеща камбана!

Пред храма си безверие посях.
Прехранвам се със пост и със молитва.
Да те забравя знам, че не успях,
душата ми към тебе пак политва!

Моят дом, моят храм, моя крепост -
аз се моля и денем, и нощем.
А в молитвите сладко унесена,
аз се питам, жив ли си още?

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??