3.02.2011 г., 16:04

Моят път

772 0 2

Моят път

За добро или за лошо

не ме пипайте, ви моля,

израних се в тая пошлост

накамарена от воли.

 

Аз бях тръгнала по пътя -

знаете го - през гората,

тих и сенчест, нежно скътан

между корени, в цветята.

 

Да вървиш там - то е песен,

то е приказка, балада,

епопея пролет, есен,

или сняг, когато пада.

 

За добро или за лошо,

на пътеката - преграда,

аз опитах се да скоча

и успях, но в края паднах.

 

И тогава...станах червей,

а пътеката - в земята,

да пълзя във мрака черен

това искаха краката.

 

И пълзях, а те вървяха

горе в  улици, в площади,

над главата ми сновяха

с хиляди и без пощада.

 

За добро или за лошо,

но от времето паважа

на така се разположил,

че можах да се покажа.

 

Нямах време да се радвам

на деня и светлината,

недалеч по булеварда

асфалтираха платната.

 

Помня само, че до мене

бе наболо бяло цвете,

аз посегнах да го взема,

то ми кимна: "Оставете!".

 

За добро или за лошо

вече трябваше да ходя

върху бялата си кожа,

некалила се в живота.

 

Пясък вееше в очите

и вървяхме - много стъпки,

влага браздеше страните

и се стичаше на капки.

 

После спря и тя да блика,

само прах и път, и жега,

слепна се за миг езика,

после...спомням си, че легнах.

 

За добро или за лошо

вдигнаха ме - да не преча,

оттогава се разхождам

покрай телената мрежа.

 

Нито бързо, нито бавно

мога все пак да достигам

някъде, където равно

през нощта да си постилам.

 

И тогава се заглеждам

във звездите, дето трепкат

сякаш в някаква надежда

като морните ни клепки...Моят път

За добро или за лошо

не ме пипайте, ви моля,

израних се в тая пошлост

накамарена от воли.

 

Аз бях тръгнала по пътя -

знаете го - през гората,

тих и сенчест, нежно скътан

между корени, в цветята.

 

Да вървиш там - то е песен,

то е приказка, балада,

епопея пролет, есен,

или сняг, когато пада.

 

За добро или за лошо,

на пътеката - преграда,

аз опитах се да скоча

и успях, но в края паднах.

 

И тогава...станах червей,

а пътеката - в земята,

да пълзя във мрака черен

това искаха краката.

 

И пълзях, а те вървяха

горе в  улици, в площади,

над главата ми сновяха

с хиляди и без пощада.

 

За добро или за лошо,

но от времето паважа

на така се разположил,

че можах да се покажа.

 

Нямах време да се радвам

на деня и светлината,

недалеч по булеварда

асфалтираха платната.

 

Помня само, че до мене

бе наболо бяло цвете,

аз посегнах да го взема,

то ми кимна: "Оставете!".

 

За добро или за лошо

вече трябваше да ходя

върху бялата си кожа,

некалила се в живота.

 

Пясък вееше в очите

и вървяхме - много стъпки,

влага браздеше страните

и се стичаше на капки.

 

После спря и тя да блика,

само прах и път, и жега,

слепна се за миг езика,

после...спомням си, че легнах.

 

За добро или за лошо

вдигнаха ме - да не преча,

оттогава се разхождам

покрай телената мрежа.

 

Нито бързо, нито бавно

мога все пак да достигам

някъде, където равно

през нощта да си постилам.

 

И тогава се заглеждам

във звездите, дето трепкат

сякаш в някаква надежда

като морните ни клепки...

Моят път


За добро или за лошо,

не ме пипайте, ви моля,

израних се в тая пошлост,

накамарена от воли.

 

Аз бях тръгнала по пътя -

знаете го - през гората,

тих и сенчест, нежно скътан

между корени, в цветята.

 

Да вървиш там - то е песен,

то е приказка, балада,

епопея пролет, есен,

или сняг, когато пада.

 

За добро или за лошо,

на пътеката - преграда,

аз опитах се да скоча

и успях, но в края паднах.

 

И тогава... станах червей,

а пътеката - в земята,

да пълзя във мрака черен -

това искаха краката.

 

И пълзях, а те вървяха

горе в  улици, в площади,

над главата ми сновяха

с хиляди и без пощада.

 

За добро или за лошо,

но от времето паважа

на така се разположил,

че можах да се покажа.

 

Нямах време да се радвам

на деня и светлината,

недалеч по булеварда

асфалтираха платната.

 

Помня само, че до мене

бе наболо бяло цвете,

аз посегнах да го взема,

то ми кимна: "Оставете!".

 

За добро или за лошо

вече трябваше да ходя

върху бялата си кожа,

некалила се в живота.

 

Пясък вееше в очите

и вървяхме - много стъпки,

влага браздеше страните

и се стичаше на капки.

 

После спря и тя да блика,

само прах и път, и жега,

слепна се за миг езика,

после...

               спомням си, че легнах.

 

За добро или за лошо

вдигнаха ме - да не преча,

оттогава се разхождам

покрай телената мрежа.

 

Нито бързо, нито бавно

мога все пак да достигам

някъде, където равно

през нощта да си постилам.

 

И тогава се заглеждам

във звездите, дето трепкат,

сякаш в някаква надежда

като морните ни клепки...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...