Късна нощ е, полунощ вече мина.
Страхът не ми позволява да заспя...
Излизам на двора, там нейде се крие
моята болка, страх и съдба...
Дървото на двора в лъчи е обляно,
луната грее високо в небето...
Кукувица изкука, нещо голямо
усетих... приближава към мене.
Дали да извикам? Оставам безмълвна.
Това е страхът ми, моя съдба.
Страх, който не ще да си тръгва.
Остава при мен, не съм сама. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация