Късна нощ е, полунощ вече мина.

Страхът не ми позволява да заспя...

Излизам на двора, там нейде се крие

моята болка, страх и съдба...

Дървото на двора в лъчи е обляно,

луната грее високо в небето...

Кукувица изкука, нещо голямо

усетих... приближава към мене.

Дали да извикам? Оставам безмълвна.

Това е страхът ми, моя съдба.

Страх, който не ще да си тръгва.

Остава при мен, не съм сама.

Тъмната нощ пак ме погълва.

В мене има само страх и тъма.

Семена на страха в душата покълват.

Това е моята болка, моя съдба.