Моят татко
Моят татко... се скита до късно.
И прибира се вкъщи пиян!
Хули... Мама! Ругае... я мръсно!
Аз умирам до нея от срам!
С татко нямам весели спомени,
нито снимки от нашто море.
Нямам дарове - плюшено пони,
нито малко, кафяво мече!
Имам батко... а татко го псува!
Все го праща на ония свят!
Моят татко, със нас не общува.
Аз не знам, на кого го е яд.
Той отдавна е станал зависим.
С алкохола е само другар!
Става рано, но пак не е хрисим.
Вдига чаша и пак е злобар!
Мама казва да вярваме в татко.
И да бъдем със него добри!
Че проблемът, е само за кратко.
Че от спирта са всички беди.
Но аз знам, че когато порасна,
с моя татко ще имаме спор.
По ченето с юмрук ще го фрасна!
Да си спомни за този позор!
Вдъхновено от “За бащите” на Дени.
Юри
Йовев
Февруари
2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
