Моят татко
Моят татко... се скита до късно.
И прибира се вкъщи пиян!
Хули... Мама! Ругае... я мръсно!
Аз умирам до нея от срам!
С татко нямам весели спомени,
нито снимки от нашто море.
Нямам дарове - плюшено пони,
нито малко, кафяво мече!
Имам батко... а татко го псува!
Все го праща на ония свят!
Моят татко, със нас не общува.
Аз не знам, на кого го е яд.
Той отдавна е станал зависим.
С алкохола е само другар!
Става рано, но пак не е хрисим.
Вдига чаша и пак е злобар!
Мама казва да вярваме в татко.
И да бъдем със него добри!
Че проблемът, е само за кратко.
Че от спирта са всички беди.
Но аз знам, че когато порасна,
с моя татко ще имаме спор.
По ченето с юмрук ще го фрасна!
Да си спомни за този позор!
Вдъхновено от “За бащите” на Дени.
Юри
Йовев
Февруари
2021 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Yuri Yovev Все права защищены
