Защо не искаш да се върнеш?
Защо остави ме сама?
Душата ми във рана ти превърна.
И с тази рана как ще се спася?
За мене бе единствен и оставаш.
Угасвам със любовта...
А чуеш ли, че вън вали.
Знай, това са сълзите ми.
И помни, че моят вик
ще те буди в нощта.
Кажи ми как да спра да те обичам?
Кажи защо не ме разбра?
Не можеш днес да бъдеш безразличен.
Нали до вчера "Обичам те" шептя.
И зная аз без тебе ще живея,
но във друг живот...
© Гергана Георгиева Всички права запазени