13 янв. 2008 г., 21:11

Моят вик 

  Поэзия
576 0 0

Защо не искаш да се върнеш?

Защо остави ме сама?

Душата ми във рана ти превърна.

И с тази рана как ще се спася?

За мене бе единствен и оставаш.

Угасвам със любовта...

А чуеш ли, че вън вали.

Знай, това са сълзите ми.

И помни, че моят вик

ще те буди в нощта.

Кажи ми как да спра да те обичам?

Кажи защо не ме разбра?

Не  можеш днес да бъдеш безразличен.

Нали до вчера "Обичам те" шептя.

И зная аз без тебе ще живея,

но във друг живот...

© Гергана Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??