13 янв. 2008 г., 21:11

Моят вик

829 0 0

Защо не искаш да се върнеш?

Защо остави ме сама?

Душата ми във рана ти превърна.

И с тази рана как ще се спася?

За мене бе единствен и оставаш.

Угасвам със любовта...

А чуеш ли, че вън вали.

Знай, това са сълзите ми.

И помни, че моят вик

ще те буди в нощта.

Кажи ми как да спра да те обичам?

Кажи защо не ме разбра?

Не  можеш днес да бъдеш безразличен.

Нали до вчера "Обичам те" шептя.

И зная аз без тебе ще живея,

но във друг живот...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...