13 янв. 2008 г., 21:11

Моят вик

835 0 0

Защо не искаш да се върнеш?

Защо остави ме сама?

Душата ми във рана ти превърна.

И с тази рана как ще се спася?

За мене бе единствен и оставаш.

Угасвам със любовта...

А чуеш ли, че вън вали.

Знай, това са сълзите ми.

И помни, че моят вик

ще те буди в нощта.

Кажи ми как да спра да те обичам?

Кажи защо не ме разбра?

Не  можеш днес да бъдеш безразличен.

Нали до вчера "Обичам те" шептя.

И зная аз без тебе ще живея,

но във друг живот...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...