24.11.2011 г., 20:24

Моят втори дом

779 0 0

                               Моят втори дом

 

                                                   Сега съм у дома…

                                                               Иван Вазов

 

Ах, мама и тате пратиха ме

рано от стряхата ми родна…

Животът непознат оказа се

обаче в крепост най-уютна,

когато учим бодро ние в клас

и с принцип свят сме в час:

„Който човек добре се учи,

той ще и в живота сполучи!”

Трудността става мечтание,

носталгията – ведър копнеж,

по-зряло знание и образование,

защото никой не ще да е невеж!

 

О, в Храма светъл на познанието

най-чуден, изумруден полетял е

умът към висините на учението

и човек към просвета устремен е…

А пък учителите – жреци верни

на Разума, обогатяват ума ни

със злато, смарагди и рубини,

та да хвърчи и расте, не стареейки…

И всеки, минал през туй светилище,

успява във всемира и просперира,

защото Звънецът на това училище

ехти и младежта вечно ориентира!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Якимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...