24.11.2011 г., 20:24

Моят втори дом

778 0 0

                               Моят втори дом

 

                                                   Сега съм у дома…

                                                               Иван Вазов

 

Ах, мама и тате пратиха ме

рано от стряхата ми родна…

Животът непознат оказа се

обаче в крепост най-уютна,

когато учим бодро ние в клас

и с принцип свят сме в час:

„Който човек добре се учи,

той ще и в живота сполучи!”

Трудността става мечтание,

носталгията – ведър копнеж,

по-зряло знание и образование,

защото никой не ще да е невеж!

 

О, в Храма светъл на познанието

най-чуден, изумруден полетял е

умът към висините на учението

и човек към просвета устремен е…

А пък учителите – жреци верни

на Разума, обогатяват ума ни

със злато, смарагди и рубини,

та да хвърчи и расте, не стареейки…

И всеки, минал през туй светилище,

успява във всемира и просперира,

защото Звънецът на това училище

ехти и младежта вечно ориентира!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Якимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...