24.11.2011 г., 20:24

Моят втори дом

781 0 0

                               Моят втори дом

 

                                                   Сега съм у дома…

                                                               Иван Вазов

 

Ах, мама и тате пратиха ме

рано от стряхата ми родна…

Животът непознат оказа се

обаче в крепост най-уютна,

когато учим бодро ние в клас

и с принцип свят сме в час:

„Който човек добре се учи,

той ще и в живота сполучи!”

Трудността става мечтание,

носталгията – ведър копнеж,

по-зряло знание и образование,

защото никой не ще да е невеж!

 

О, в Храма светъл на познанието

най-чуден, изумруден полетял е

умът към висините на учението

и човек към просвета устремен е…

А пък учителите – жреци верни

на Разума, обогатяват ума ни

със злато, смарагди и рубини,

та да хвърчи и расте, не стареейки…

И всеки, минал през туй светилище,

успява във всемира и просперира,

защото Звънецът на това училище

ехти и младежта вечно ориентира!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Якимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...