Моят втори дом
Сега съм у дома…
Иван Вазов
Ах, мама и тате пратиха ме
рано от стряхата ми родна…
Животът непознат оказа се
обаче в крепост най-уютна,
когато учим бодро ние в клас
и с принцип свят сме в час:
„Който човек добре се учи,
той ще и в живота сполучи!”
Трудността става мечтание,
носталгията – ведър копнеж,
по-зряло знание и образование,
защото никой не ще да е невеж!
О, в Храма светъл на познанието
най-чуден, изумруден полетял е
умът към висините на учението
и човек към просвета устремен е…
А пък учителите – жреци верни
на Разума, обогатяват ума ни
със злато, смарагди и рубини,
та да хвърчи и расте, не стареейки…
И всеки, минал през туй светилище,
успява във всемира и просперира,
защото Звънецът на това училище
ехти и младежта вечно ориентира!
© Борис Якимов Всички права запазени