Моят втори дом

                                                   Сега съм у дома…

                                                               Иван Вазов

Ах, мама и тате пратиха ме

рано от стряхата ми родна…

Животът непознат оказа се

обаче в крепост най-уютна,

когато учим бодро ние в клас

и с принцип свят сме в час:

„Който човек добре се учи,

той ще и в живота сполучи!”

Трудността става мечтание,

носталгията – ведър копнеж,

по-зряло знание и образование,

защото никой не ще да е невеж!

О, в Храма светъл на познанието

най-чуден, изумруден полетял е

умът към висините на учението

и човек към просвета устремен е…

А пък учителите – жреци верни

на Разума, обогатяват ума ни

със злато, смарагди и рубини,

та да хвърчи и расте, не стареейки…

И всеки, минал през туй светилище,

успява във всемира и просперира,

защото Звънецът на това училище

ехти и младежта вечно ориентира!