Моята България

8.07.2008 г., 23:52 ч.

Поезия

907 0 3

С думи кратки ще се изкажа,

своята любов към теб да покажа,

на тебе няма равна

с твоята красота безкрайна.

За тъгите отминали всички да забравим,

нашето бъдеще свято да направим,

към годините славни да се върнем

и мъката в радост да превърнем.

Историята ни е славна,

на нея няма равна,

и годишните ни времена

за всички държави са само мечта.

Пролетта ухае на цветя,

блестящи от утринна роса,

посипали цялата ни земя,

те носят навред красота.

Лятото вълшебно е, аз зная,

моят най-любим сезон си ти - за мен си раят,

горещите слънчеви лъчи

галят морските вълни.

През есента листата по земята падат,

като отронени сълзи се разпиляват,

клоните са свили гнездо от тъга

след загуба на своите отронени листа.

През зимата сняг вали,

очакваме празнични дни.

Коледа и Нова година с празнична елха

и всички ние заедно с усмихнати лица.

Твоето лице

като майка красива,

това си ти, БЪЛГАРИЯ,

моята родина мила.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.