Jul 8, 2008, 11:52 PM

Моята България

  Poetry
1.2K 0 3

С думи кратки ще се изкажа,

своята любов към теб да покажа,

на тебе няма равна

с твоята красота безкрайна.

 

За тъгите отминали всички да забравим,

нашето бъдеще свято да направим, 

към годините славни да се върнем

и мъката в радост да превърнем.

 

Историята ни е славна,

на нея няма равна,

и годишните ни времена

за всички държави са само мечта.

 

Пролетта ухае на цветя,

блестящи от утринна роса,

посипали цялата ни земя,

те носят навред красота.

 

Лятото вълшебно е, аз зная,

моят най-любим сезон си ти - за мен си раят,

горещите слънчеви лъчи

галят морските вълни.

 

През есента листата по земята падат,

като отронени сълзи се разпиляват,

клоните са свили гнездо от тъга

след загуба на своите отронени листа.

 

През зимата сняг вали,

очакваме празнични дни.

Коледа и Нова година с празнична елха

и всички ние заедно с усмихнати лица.

 

Твоето лице

като майка красива,

това си ти, БЪЛГАРИЯ,

моята родина мила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасна е! Поздравче!
  • Много ти благодаря Ани
  • Хубаво е, че милееш и обичаш България, но ако махнеш вторият куплет мисля, че ще е много по-добре и по-толерантно.
    Поздрав!

    П.П. Хей, Стефко, сега вече ти стискам ръка!
    Радвам се че те чух!
    Жив и здрав да си!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....