Моята Голгота
Не свикнах да живея във калъп –
послушен пред забрани и пред догми.
И пред Лъжата не обърнах гръб.
Властта не смогна да ме превъзмогне.
Бях крив – и луд! – за четири села,
ведно със прилежащите околии.
Бях Дядо Яг – с Вълшебната метла! –
покорен роб на Истините голи.
На никого до днес не бях слуга.
Водица пих от бащиния извор.
И – ни веднъж! – не ме опроверга
светът във моя чист, човешки избор.
Дори не се и питах – за какво? –
живея на Планетата два века.
Аз вярвам във доброто Общество
и в Негово Величество – Човека!
С теб, Господи, камшикът по гърба
от мене смъкна седем вехти кожи.
Сполай ти за красивата Съдба! –
във този свят – до ужас невъзможен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
