Моята Голгота

25.11.2022 г., 17:41 ч.

Поезия

852 1 3

Не свикнах да живея във калъп –

послушен пред забрани и пред догми.

И пред Лъжата не обърнах гръб.

Властта не смогна да ме превъзмогне.

Бях крив – и луд! – за четири села,

ведно със прилежащите околии.

Бях Дядо Яг – с Вълшебната метла! –

покорен роб на Истините голи.

На никого до днес не бях слуга.

Водица пих от бащиния извор.

И – ни веднъж! – не ме опроверга

светът във моя чист, човешки избор.

Дори не се и питах – за какво? –

живея на Планетата два века.

Аз вярвам във доброто Общество

и в Негово Величество – Човека!

С теб, Господи, камшикът по гърба

от мене смъкна седем вехти кожи.

Сполай ти за красивата Съдба! –

във този свят – до ужас невъзможен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.