Моята малка тайна
Моята малка тайна
Сама седя в хотелската стая
и мисля си за миналите дни
и изведнъж сами ми проговарят
и почват да разказват хотелските стени...
"Имаше на времето една любов,
която веднъж седмично гостуваше тука,
любов, която беше на смърт и на живот,
любов, която влизаше без да чука.
Имаше една красива дама,
заспиваше в прегръдките на силен мъж,
даваха всичко, за да бъдат двама...
... и да се видят още веднъж...
Криеха в очите си страх и страст,
смееха се честно, но повече плачеха,
ставаше ни мъчно чак и нас,
когато "Довиждане" през сълзи си казваха.
Бяха им от обич очите червени,
но трябваше вечно да крият това,
само тук се чувстваха защитени
и бяха каквито навън те не са.
Те бяха влюбени до лудост,
но сами осъдиха се да са разделени,
инак душите си щяха да погубят,
защото любовта им беше забранена."
И тази любов остана безкрайна,
заключена в стая 222,
само тя знае моята малка тайна,
която още мъчи моето сърце...
16.07.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
