Моята малка тайна
Моята малка тайна
Сама седя в хотелската стая
и мисля си за миналите дни
и изведнъж сами ми проговарят
и почват да разказват хотелските стени...
"Имаше на времето една любов,
която веднъж седмично гостуваше тука,
любов, която беше на смърт и на живот,
любов, която влизаше без да чука.
Имаше една красива дама,
заспиваше в прегръдките на силен мъж,
даваха всичко, за да бъдат двама...
... и да се видят още веднъж...
Криеха в очите си страх и страст,
смееха се честно, но повече плачеха,
ставаше ни мъчно чак и нас,
когато "Довиждане" през сълзи си казваха.
Бяха им от обич очите червени,
но трябваше вечно да крият това,
само тук се чувстваха защитени
и бяха каквито навън те не са.
Те бяха влюбени до лудост,
но сами осъдиха се да са разделени,
инак душите си щяха да погубят,
защото любовта им беше забранена."
И тази любов остана безкрайна,
заключена в стая 222,
само тя знае моята малка тайна,
която още мъчи моето сърце...
16.07.2010
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослава Михайлова Все права защищены
