Видях я в ден случаен
Но оказа се ден специален
В него ден първа мисъл за нея в ума ми прелетя
И вече година мина от как'
само тя е в моята глава

И как лесно е в погреда и звезден аз да се изгубя, и как живописно като небе пред залеза косата зад раменете и се спуска

И аз зная, не само с красота сърце ми тя прати в рая, но с сила и воля
душата ми омая
Как сълзи рони тя наред,
а пред хората - с усмивка на лице, глава високо и походка елегантна
все върви напред

Моя тя не е и няма да бъде занапред
Тъна в меланхолия, но носи ми и радост безкрайна, че усмивката и макар от далеч имам право да открадна
В мойта гръд да я скрия и да си я спомня в ноща нехайна

Знае тя с хумористични нотки в словата как да си играе,
а смеха ѝ - песен сладка като на пролетна птица песен звънлива
да чуя отдалече пак ми стига

Хиляди сравнения и в чужди музи вече видяни
И безсилни думи,няма нови,неизакани
Но света с теб е някак си по-мек
Все в очакване съм аз наоколо бързо да преминеш
За утеха на очите, чиито поглед вечно търси те и с очарование следи те
Той от тебе нужда има
А сърцето лудо препуска
Пристрастеността към теб
На тази към наркотик се равнява
Макар безцелно
Любовта към теб си остана