Feb 19, 2020, 4:58 AM

Моята Муза

  Poetry
618 1 0

Видях я в ден случаен
Но оказа се ден специален
В него ден първа мисъл за нея в ума ми прелетя
И вече година мина от как'
само тя е в моята глава

И как лесно е в погреда и звезден аз да се изгубя, и как живописно като небе пред залеза косата зад раменете и се спуска

И аз зная, не само с красота сърце ми тя прати в рая, но с сила и воля
душата ми омая
Как сълзи рони тя наред,
а пред хората - с усмивка на лице, глава високо и походка елегантна
все върви напред

Моя тя не е и няма да бъде занапред
Тъна в меланхолия, но носи ми и радост безкрайна, че усмивката и макар от далеч имам право да открадна
В мойта гръд да я скрия и да си я спомня в ноща нехайна

Знае тя с хумористични нотки в словата как да си играе,
а смеха ѝ - песен сладка като на пролетна птица песен звънлива
да чуя отдалече пак ми стига

Хиляди сравнения и в чужди музи вече видяни
И безсилни думи,няма нови,неизакани
Но света с теб е някак си по-мек
Все в очакване съм аз наоколо бързо да преминеш
За утеха на очите, чиито поглед вечно търси те и с очарование следи те
Той от тебе нужда има
А сърцето лудо препуска
Пристрастеността към теб
На тази към наркотик се равнява
Макар безцелно
Любовта към теб си остана

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станимира К. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...