Горчи мрака на нощта,
като старо вино...
Очите ми смъдят,
не виждам нищо...
Не е приемлива постелята
и тази нощ не спя...
Камък, като скала е възглавницата,
не мога да си намеря място на главата...
Тишина обсебва мрака
и "концерта става пълен".
Явно трябва аз да запея...
Вече е почти четири - след малко ще съмне!!!
За да посрещна деня със усмивка,
родена от фалшивото ми пеене.
И тази нощ не успях да мигна,
каква е тази бездна от безсъние пред мене?
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Благодаря ти,мила,че ме четеш!!!