11 авг. 2007 г., 15:35

Моята нощ

792 0 13

Горчи мрака на нощта,
като старо вино...
Очите ми смъдят,
не виждам нищо...

Не е приемлива постелята
и тази нощ не спя...
Камък, като скала е възглавницата,
не мога да си намеря място на главата...

Тишина обсебва мрака
и "концерта става пълен".
Явно трябва аз да запея...
Вече е почти четири - след малко ще съмне!!!

За да посрещна деня със усмивка,
родена от фалшивото ми пеене.
И тази нощ не успях да мигна,
каква е тази бездна от безсъние пред мене?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Валя,най-искрено ти благодаря за коментара!
    Благодаря ти,мила,че ме четеш!!!
  • Много истинско такъв е живота и трябва да го живеем
  • Много ви благодаря,милички!
    Прегръщам ви!
  • Като пееш фалшиво, поне не пей силно, че ще почнат и други да пишат такива стихове за безсъние!!! Като ми стане тъжно, ще те карам да ми попееш.
  • И на мен често ми се случва мила!
    Прегръщам те!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...