Моята песен
Душата ми не плаче, а ридае.
Сърцето ми е вопъл, стон...
с длето от болка в мен дълбае
не стих, а рана .
Сълзи пресъхнали в очите
в душата кървавите капки.
Размиват нереалните загадки
на чуждите за мен нападки.
Какво са стиховете ми написани?
Моят свят със болката изписани.
И чувствата ми заримувани.
Те истински са. Не само думи
И няма гръм и дъждове.
Небето е спокойно тихо.
Погребвам своите си светове,
а утрото ме гледа мълчаливо.
Ще пея с бурите и във съня си
понякога на някого ще се усмихвам.
Завързвам с възли и мечтите си.
И пак обичам с блясъка в очите си...
Сърцето ми е вопъл, стон...
с длето от болка в мен дълбае
не стих, а рана .
Сълзи пресъхнали в очите
в душата кървавите капки.
Размиват нереалните загадки
на чуждите за мен нападки.
Какво са стиховете ми написани?
Моят свят със болката изписани.
И чувствата ми заримувани.
Те истински са. Не само думи
И няма гръм и дъждове.
Небето е спокойно тихо.
Погребвам своите си светове,
а утрото ме гледа мълчаливо.
Ще пея с бурите и във съня си
понякога на някого ще се усмихвам.
Завързвам с възли и мечтите си.
И пак обичам с блясъка в очите си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
