Душата ми не плаче, а ридае.
Сърцето ми е вопъл, стон...
с длето от болка в мен дълбае
не стих, а рана .
Сълзи пресъхнали в очите
в душата кървавите капки.
Размиват нереалните загадки
на чуждите за мен нападки.
Какво са стиховете ми написани?
Моят свят със болката изписани.
И чувствата ми заримувани.
Те истински са. Не само думи ...