valqka (Валентин Василев)
517 2126
25.06.2013 г., 20:17 ч.  

Моята раничка 

  Поезия » Любовна
508 0 7

 

 

    

 

     Нощем вървя по лунна пътека

     през призрачна тъмна гора,

     понесъл свойта човешка несрета

     в раничка от любов и тъга.

 

     Любовта е моята твърда постеля

     за отдих на мъжки особени чувства,

     завивка е тъгата ми за ненамерени

     и ненацелувани момичешки устни.

 

     При всяка пристъпена крачка

     от любовта ми припламва звезда,

     а луната като бялосинкава врачка

     се присмива на просребрена коса.

 

     Познава ме тя - толкоз години

     прави пътека на мойта съдба

     и знае, че докато мене ме има

     раничка ще нося с проблемна душа!

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вярно е, Ачо! Благодаря ти! Бъди жив и здрав!Поздрави!
  • Не само лоши, през нощта се случват и чудно хубави неща, нали?
  • Моята тъжна прегръдка за вас, Дани, Ели, Септември, Ира и Естрея! Признателен съм ви за отзивите!
  • "Тъгувал съм за теб, още преди да те срещна" - една истина, на много мъже....
  • Остричка е болката ти Вале, но пък след всяка тъга идва двойно по-силна радост...и понякога Съдбата ни разделя с един, за да ни срещне с друг - по-подходящ за нас. Направи място на подходящите хора в живота си, като го разчистиш от другите. Прочитайки те само в думите ти, опознавам една безценна "раничка на проблемна душа", уникална и светеща...не заслужаваш тъга! Стихотворението ти е 6 на n-та степен. Прегръдка!
  • Вълшебна е тази раничка.
    Носи я.
  • Тъгуваш
Предложения
: ??:??