8.05.2007 г., 22:05

Моята родина

845 0 3

От изток се синее Черното море
и корабите плуват в далечни светове.
На север Дунавът се носи с песни за войвода,
с чета, минала някога от тук,
а Балканът все бушува с легенди, спомени
безброй.
Гордо Рила се издига като страж на моята земя,
а там, в Родопите, се чува нежна арфа на
Орфей.
И от тук когато днес минавам
по стъпките на войни и царе,
прекланям се пред теб, Родино,
пред твоя дух и красота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Дамбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...