May 8, 2007, 10:05 PM

Моята родина

  Poetry
847 0 3

От изток се синее Черното море
и корабите плуват в далечни светове.
На север Дунавът се носи с песни за войвода,
с чета, минала някога от тук,
а Балканът все бушува с легенди, спомени
безброй.
Гордо Рила се издига като страж на моята земя,
а там, в Родопите, се чува нежна арфа на
Орфей.
И от тук когато днес минавам
по стъпките на войни и царе,
прекланям се пред теб, Родино,
пред твоя дух и красота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Дамбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....