May 8, 2007, 10:05 PM

Моята родина

  Poetry
848 0 3

От изток се синее Черното море
и корабите плуват в далечни светове.
На север Дунавът се носи с песни за войвода,
с чета, минала някога от тук,
а Балканът все бушува с легенди, спомени
безброй.
Гордо Рила се издига като страж на моята земя,
а там, в Родопите, се чува нежна арфа на
Орфей.
И от тук когато днес минавам
по стъпките на войни и царе,
прекланям се пред теб, Родино,
пред твоя дух и красота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Дамбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...