Моята роля
Навън е паднала тежко нощта,
студът разперил е над мене крила.
И като лудите без посока вървя,
загубил пътя към своята мечта.
Правех се на това, което не бях,
и с лъжата си все нагоре вървях.
Mного печелих, но и много загубих,
че и сърцето си без пощада продадох.
За пореден ден се качвам на сцената,
за пореден път поемам ролята.
Слагам маската и забравям за себе си,
играя часове, но не със своето лице.
И колко трудно е... никой не вярва в това,
да се усмихваш през онази покрита тъга.
Обръщам се с гръб и пада сълза,
която покривам, без да оставям следа.
Не искам да показвам пред вас слабостта
на една ранима мъжка душа.
Ала такава е, за жалост, моята съдба,
в образ изкуствен пред вас да играя.
И до края така продължава,
когато вече завесата пада.
Тогава ставам просто човек,
загубен без своя изкуствен портрет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Петков Всички права запазени
