Vladi_89 (Владимир Петков)
71 83
19 мар. 2009 г., 03:54

Моята роля 

  Поэзия
711 0 2

Навън е паднала тежко нощта,

студът разперил е над мене крила.

И като лудите без посока вървя,

загубил пътя към своята мечта.

Правех се на това, което не бях,

и с лъжата си все нагоре вървях.

Mного печелих, но и много загубих,

че и сърцето си без пощада продадох.

За пореден ден се качвам на сцената,

за пореден път поемам ролята.

Слагам маската и забравям за себе си,

играя часове, но не със своето лице.

И колко трудно е... никой не вярва в това,

да се усмихваш през онази покрита тъга.

Обръщам се с гръб и пада сълза,

която покривам, без да оставям следа.

Не искам да показвам пред вас слабостта

на една ранима мъжка душа.

Ала такава е, за жалост, моята съдба,

в образ изкуствен пред вас да играя.

И до края така продължава,

когато вече завесата пада.

Тогава ставам просто човек,

загубен без своя изкуствен портрет.

© Владимир Петков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • вярно е, но малко са хората играещи себе си !
  • Всички играем роли. Всички се представяме за някой друг на тази сцена живота, но само този, който играе себе си и се осмели да бъде човек, бива извикан на бис!!! Поздрав! 6+
Предложения
: ??:??