Моята роля
Навън е паднала тежко нощта,
студът разперил е над мене крила.
И като лудите без посока вървя,
загубил пътя към своята мечта.
Правех се на това, което не бях,
и с лъжата си все нагоре вървях.
Mного печелих, но и много загубих,
че и сърцето си без пощада продадох.
За пореден ден се качвам на сцената,
за пореден път поемам ролята.
Слагам маската и забравям за себе си,
играя часове, но не със своето лице.
И колко трудно е... никой не вярва в това,
да се усмихваш през онази покрита тъга.
Обръщам се с гръб и пада сълза,
която покривам, без да оставям следа.
Не искам да показвам пред вас слабостта
на една ранима мъжка душа.
Ала такава е, за жалост, моята съдба,
в образ изкуствен пред вас да играя.
И до края така продължава,
когато вече завесата пада.
Тогава ставам просто човек,
загубен без своя изкуствен портрет.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Петков Все права защищены
