Моята стая
Дълго лутах се в празната стая,
която той ми построи.
Палех си цигара след цигара,
докато разглеждах белите стени.
За мене те бяха красиви,
изрисувани с много и цветни мечти,
но защо за останалите те бяха просто бели?
Само те виждаха, че са изградени от лъжи.
Чаках него дълго, наивна и сляпа,
по-дълго, отколкото мислех.
Седях и ридаех си тихо,
не знаех, че ти мене чакаш.
И ето те днес, тук, до мен.
Получих каквото поисках -
любов и нежност, а аз съм в плен
не на него, а на човек, които истински ме обича.
Забравям за болката, загубеното време -
време на пропилени мечти.
Забравям, защото ти си до мене
и всички виждат, че моята стая е с цветни стени...
която той ми построи.
Палех си цигара след цигара,
докато разглеждах белите стени.
За мене те бяха красиви,
изрисувани с много и цветни мечти,
но защо за останалите те бяха просто бели?
Само те виждаха, че са изградени от лъжи.
Чаках него дълго, наивна и сляпа,
по-дълго, отколкото мислех.
Седях и ридаех си тихо,
не знаех, че ти мене чакаш.
И ето те днес, тук, до мен.
Получих каквото поисках -
любов и нежност, а аз съм в плен
не на него, а на човек, които истински ме обича.
Забравям за болката, загубеното време -
време на пропилени мечти.
Забравям, защото ти си до мене
и всички виждат, че моята стая е с цветни стени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
Поздрави и добре дошла 