Моята стая

Dec 23, 2006, 5:50 PM

Poetry

659 0 2

Дълго лутах се в празната стая,
която той ми построи.
Палех си цигара след цигара,
докато разглеждах белите стени.

За мене те бяха красиви,
изрисувани с много и цветни мечти,
но защо за останалите те бяха просто бели?
Само те виждаха, че са изградени от лъжи.

Чаках него дълго, наивна и сляпа,
по-дълго, отколкото мислех.
Седях и ридаех си тихо,
не знаех, че ти мене чакаш.

И ето те днес, тук, до мен.
Получих каквото поисках -
любов и нежност, а аз съм в плен
не на него, а на човек, които истински ме обича.

Забравям за болката, загубеното време -
време на пропилени мечти.
Забравям, защото ти си до мене
и всички виждат, че моята стая е с цветни стени...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2006-12-25T01:54:54+02:00

Добре дошла мила и Весела Коледа!Поздрав за стиха
velina (Велина)

2006-12-23T19:54:18+02:00

За мене те бяха красиви,
изрисувани с много и цветни мечти,
но защо за останалите те бяха просто бели?
Само те виждаха, че са изградени от лъжи.
Тук трябва задължително да се редактира, много важен момент е, не бива така да стои.
Като цяло ми хареса стихотворението ти Ще му пиша 6, ама го оправи Поздрави и добре дошла