Моята сълзичка
Измъчено, бавно, като през окови,
самотна сълзица проблясва за миг,
а другите - също за поход готови,
спотайват се тихо, задавени с вик.
Откъсва се с мъка и кротко се стича
по станало сякаш от камък лице..
Изстинала плът, като айсберг пресича
забързана - търси къде да се спре...
А лъч светлина я пронизва и цялата
грейва, като че безценен сапфир...
За миг се усмихва сълзичката, бялата
и после удавя се в черния вир.
Тя хвърли се там зарад' мене, аз зная...
И тайна ще бъде, за нея и мен.
Душата и малка отлита към рая,
а в мойте очи гасне поглед ранен.
Че тежките сълзи в безсънните нощи
не дават покой, а умът ми гори!
Сивее небето, дере ме и гложди.
Катранен, дъждът все над мене вали.
Аз имах си вяра - те я погубиха!
Мечтите красиви останаха прах!
Лъжата и фалша в мене се влюбиха!
Частицата разум е пагубен страх!
Изтича тъй бавно животът - това е!
Захлопва се леко и тази врата.
Сърцето замлъква, душата ридае -
Отивам при моята малка сълза!!
самотна сълзица проблясва за миг,
а другите - също за поход готови,
спотайват се тихо, задавени с вик.
Откъсва се с мъка и кротко се стича
по станало сякаш от камък лице..
Изстинала плът, като айсберг пресича
забързана - търси къде да се спре...
А лъч светлина я пронизва и цялата
грейва, като че безценен сапфир...
За миг се усмихва сълзичката, бялата
и после удавя се в черния вир.
Тя хвърли се там зарад' мене, аз зная...
И тайна ще бъде, за нея и мен.
Душата и малка отлита към рая,
а в мойте очи гасне поглед ранен.
Че тежките сълзи в безсънните нощи
не дават покой, а умът ми гори!
Сивее небето, дере ме и гложди.
Катранен, дъждът все над мене вали.
Аз имах си вяра - те я погубиха!
Мечтите красиви останаха прах!
Лъжата и фалша в мене се влюбиха!
Частицата разум е пагубен страх!
Изтича тъй бавно животът - това е!
Захлопва се леко и тази врата.
Сърцето замлъква, душата ридае -
Отивам при моята малка сълза!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Георгиева Всички права запазени
