Моята усмивка
Не виждам нищо във далечината,
за мен отсреща всичко е мъгла,
а искам да докосна светлината
и слънчев лъч да влезе в моята душа!
Не мога да усетя топлината,
а идва пролет, идва радостта.
На хората да вникна във сърцата... не мога,
леда остава цял в студа!
Понякога от мъка ще се пръсна,
защо е толкова объркан този свят!?
И как на всички бързо им омръзна
да бъдат истински! Но... няма как!
И все пак вярвам в истинските мигове
и оценявам малките неща.
Защото даже само със една усмивка,
ще се докосна и до най-закоравялата душа!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
